КОЛЕНЍЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от коленича. На стената висеше огромно дървено разпятие, а под него бе постлано тясно червеникаво килимче, изтрито от безкрайните коленичения. П. Вежинов, ЗЧР, 71.
