КОЛЕНОПРЕКЛА̀НЯМ, -яш, несв.; коленопреклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. Книж. 1. Прекланям се, като заставам на колене; коленопрекланям се, коленича. Коленопрекланят [богомилите] и четат „Отче наш“, но не кръстят са, защото мислят, че тоя знак не угождава богу. Знан., 1875, бр. 10, 158.
2. Проявявам прекалена почит, уважение към някого, обикн. за да получа някакви облаги; коленопрекланям се, раболепнича. Няколко дни наред ние трябаше да ходим до тогоз-оногоз и да коленопрекланяме, за да ся отвори печатницата. У, 1871, бр. 16, 241. За удовлетворение на страстите си, готови са всякога да коленопреклонят пред който би възприел да ся възползува от низостта им, като благоприятелствува на страстите им. Ч, 1871, бр. 14, 422.
КОЛЕНОПРЕКЛА̀НЯМ СЕ несв.; коленопреклоня̀ се св., непрех. Коленопрекланям. Той час, като ся коленопреклони до ближния трон, задържа това място доволно время в преговаряние и молитва. Р. Блъсков, ТПД (превод), 3.