КОЛЕНОПРЕКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. За молба, молитва и под. — който е много силен, дълбок, горещ. „Бориславе, моите коленопреклонни молби не помогнаха: Асен те осъди да бъдеш ослепен тая нощ.“ Ив. Вазов, Съч. XX, 64-65.
2. Ирон. Който е изпълнен с раболепие и угодничество; унизителен. Коленопреклонно подчинение.
◊ Коленопреклонна молитва. Църк. Молитва, четена по време на църковния празник Петдесетница, при която всички богомолци, включително и свещениците, стоят на колене. Трите коленопреклонни молитви прияла е чърковата от св. Василия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 217.