КОЛЕНОПРЕКЛОНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Остар. Книж. Преклонение със заставане на колене. Те [жените] показваха своите колена, ожулени от коленопреклонения, разголваха своите съсухрени гърди, по които личеха белези от бичувания, .., избледнели и изсъхнали от пост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 84. Запиха чай и заходиха в черква — повече от срам пред русите — с коленопреклонение, по техния обичай. Ив. Вазов, Съч. XI, 46. Вечернята бива с коленопреклонение и нарочни молитви за това. З. Петров и др., ЧБ (превод), 158.
2. Прекалено подчертано уважение, преклонение; раболепие. За по-голяма тържественост той [отец Кирил] му поднесе големия поибренски кръст, който измъкна от дисагите и който говедарят целуна с дълбоко коленопреклонение. Л. Стоянов, Б, 165.