КОЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от коляно1; малко коляно. Аз бих с юмруци паркета, духах натъртеното коленце на детето, залъгвах го с обещания за нови приказки, но то не престана да плаче. К. Георгиев, ВБ, 112-113. Там, между чувалите и вързопите, .., е приседнало с присвити между колещата си ръце другото момиченце — другото ѝ дете. Т. Генов, Избр. пр, 54. Хубавото, кротичко животно, прегънало малко навътре високи коленца, продължаваше да ме гледа втренчено със светлите си бистри очи. Д. Калфов, Избр. разк., 34. Нагазиха [Милена и Яна] в буйна нива. Посевът затуляше браздите и на места бе налягал от сила. Коленцата му бяха надебелели, та децата си направиха гайдуници. К. Петканов, СВ, 53-54. Захарната тръстика расте в Източна Индия, .., стъблото ѝ има много коленца, при които израства по един голям лист. Т. Икономов, ЧПГ, 109.