КОЛЕСА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Дървена кола на две колелета, теглена от жива сила, която служи за превозване на товар, дървени трупи и др. — Ако не съм ограден с такива като тебе, може да изтървем колесара из нанадолнището и да потрошим и погубим всичко! Дал си ми клетва за вярност. Й. Вълчев, СКН, 463. Надалеч по пътя към Дриста .., къси колесари, впрегнати в биволи, теглеха покъщнина, губери, дрехи и сандъци от дъбово дърво. Н. Райнов, КЦ, 134. По това време Здравко влачеше тежкия колесар по стария път за Боровец — към Шумнатица. Цв. Ангелов, ЧД, 19.
2. Всяка една двойка от предните или задните колела на кола; колесарка. Ние с Бъксанов излязохме навън, където бяха разхвърляни колесари от дърварските коли и лениво пасяха биволи .. Той запуши и поседна върху един колесар. Й. Радичков, ЧП, 222.