КОЛЕСА̀РКА ж. 1. Малка дървена кола на две колелета, теглена от жива сила; двуколка, колесар. Селото утихваше бавно. Тропотът на колите и колесарките по улицата ставаше все по-рядък и по-рядък. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 305. Ламби излезе от работилницата .., повъртя се около колесарката на Злати Дебелия, която беше свършил, бланкосал и изкарал под сайвана. Ил. Волен, МДС, 73. По кърища осиротели / скрибучат стари колесарки. / Димят нивята разорани / на Добруджанските полета. А. Каралийчев, ПГ, 155. Радой приличаше на ония горски колесарки, с които се смъкват и влачат дървета от високите гори. Й. Вълчев, СКН, 166.
2. Всяка една двойка от предните или задните колелета на кола; колесар. Ритлите се изтърсват зад колата, .. и кога Истрати довтаса на мястото, вижда, че тегличът, дето държа задната колесарка и е от яко желязо, преминал през човека. Й. Радичков, СР, 81.