КОЛЕСА̀РЧЕ ср. Умал. от колесар; малък колесар. Здравко влачеше тежкия колесар по стария път за Боровец към Шумнатица .. Колко пъти беше ходил за дърва по тези места! В неделни дни той събуждаше по тъмно другаря си Велин и двете колесарчета заскрибуцваха по стръмните рилски пътеки. Цв. Ангелов, ЧД, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)