КОЛЀСНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Техн. Автоматично задвижващо се колесно устройство към шасито на самолет за придвижване по пистата при излитане или кацане. Когато колесникът удари по асфалтовата писта, опашката на самолета беше още над водата. Ив. Мирски, ПДЗ, 17. Офицерът Божилов хвърли отново бегъл поглед по самолета. Самолетът му бе на нощен полет и колесникът и крилата се бяха замърсили. НА, 1955, бр. 2252, 2. И витлото ще прегледа, и колесника ще провери внимателно, и за управлението на самолета ще отдели време. НА, 1959, бр. 3439, 3. Безмоторните самолети нямат двигател и колесник. Р. Радулов, ИГ, 24.
2. Диал. Колесар, колесарка. Слънцето едва бе превалило пладне, когато Найден влезе в двора с пълен колесник изкоренени къпини. Отпрегна воловете, .., а сам той улови теглича и избута колесника. К. Петканов, ОБ, 219. Благой метна салтамарката си върху един капичнат колесник и тръгна да търси стълба. Г. Караславов, Избр. съч. X, 87.
3. Диал. Цилиндричен валяк за вършеене на харман; колендро2 (Н. Геров, РБЯ).
◊ Залита ми (заходя ми) колесника. Диал. Не съм съвсем нормален; смахнат съм.