КОЛЕСНЍЦА ж. 1. Истор. Старинна бойна кола с две или четири колела, теглена от един или повече коне, от която войниците се сражавали, обикн. прави. Легионите се залюляха като море. Настана страшен бой. Обсадните машини забучаха. Боеви колесници започнаха да бълват огън. А. Каралийчев, ТР, 77. Стоеха [пратениците] с усмихнати лица и гледаха пред себе си големи щитове от кожа и желязо, медни шлемове с тънка работа на златар, колесница със седла за двама бойци. Н. Райнов, ВДБ, 47. На поляната между стана и града произхождали чести боеве; простите войни са сразявали пеши, а героите излязвали на военни колесници (те били малки, на две колелета). Н. Михайловски, РВИ (превод), 59. // Бойна кола, обикновено с две колела, с която изтъкнати воини или атлети се надбягвали. Там [в Атина] имаше огромно игрище, където млади хора мятаха дискове, .. и се надбягваха на колесници с две колелета. А. Каралийчев, ТР, 151.
2. Книж. Открита и богато украсена кола, в която са се возели царе, членове на техните семейства, победители във войни и др. По тая пътека, .., българските царе някога са слазяли, на кон или в колесница, до патриаршеската черква за богомолие. Ив. Вазов, Съч. XVII, 180. Княгиня София се качи живо на колесницата, впрегната в два бели коня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 81.
◊ Погребална колесница. Катафалка. Лина присъствува на погребението ..; донесе цветя, плака и придружи колесницата до църквата и на гробищата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 122. — И това знаете ли кога беше? През инфлуенцата, .., когато пред прозорците ни минаваха на деня по трийсет, четирийсет погребални колесници!... Ив. Вазов, Съч. IX, 24.
~ Впрягам / впрегна (завързвам / завържа, привързвам / привържа) в (към) колесницата на някого (нещо или някого). Книж. Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. — Грешка подир грешка правеше той, .. Сигурно мислеше, че ще останем вечно румелийски поданици, а той ще впрегне либералите в колесницата на Начовича и Грекова. В. Геновска, СГ, 233. Нейните политикани неизбежно се натъкват на мисълта да си послужат и с други, по-модерни средства за тая цел, .., чрез привидни облаги и демагогия да ги привързват към колесницата на своята класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 400. Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря) прът в колесницата някому. Книж. Умишлено преча за осъществяването, развитието на нещо; спъвам, провалям. Взима думата Славейков: — Само тия пусти чорбаджии постоянно поставят пръте в колесницата! Хр. Бръзицов, НЦ, 139.