КОЛЀТЧЕ ср. Умал. от колет; малък колет. Станка подаде колетчето и като се оглеждаше плахо по улицата на малкото градче, тръгна си бързо към селото. Г. Караславов, ОХ I, 434. Познавах ги до един, все добри, разбрани момчета. Носех им храна, писма, колетчета, каквото се намери. П. Михайлов, ПЗ, 80.