КОЛЍЦА1 ж. Умал. от кола̀1; малка кола. Един ден татко рече на майка ми: — Стягай колицата! Заминаваме в Чичил на сбор! Майка измъкна колицата изпод стряхата. Това беше цял дюкян на четири колела. Й. Вълчев, РЗ, 60.
КОЛЍЦА2 ж. Диал. Тясно и дълго парче плат, увито около фес; гъжва, чалма. Тоя дервиш с дълго джубе и с бозов плъстен фес на глава и също тъй бозова колица разглеждал внимателно околностите и си записвал нещо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 108.