КОЛЍЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Филос. Философска категория, която характеризира предметите и явленията в действителността по отношение на число, величина, обем, степен и др. Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извършената работа. Конст., 23. Промените в количеството водят до промени в качеството.

2. Обем, величина, брой от нещо. Останала сама, Джупунката укри големи количества сол, газ, захар, низи цървули, прежди и жито, които през глада в деветстотин и осемнадесета година продаваха на десеторни цени. Ем. Станев, ИК I и II, 25. Купуваше се в големи количества брашно и сол, също и всякаква друга храна, която можеше да се пази за по-дълго време. Д. Талев, И, 501. Произвеждали се в наше село голямо количество особен вид широки платна. Т. Влайков, Пр I, 87. Чифликчиите дават земите си на изполица .. (срещу предварително определено количество от добива, независимо от плодородието). Ив. Унджиев, ВЛ, 11-12.


Източник: Речник на българския език (онлайн)