КОЛЍЧКА ж. 1. Малка кола с едно, две или четири колелета и дълги дръжки, която се тика с ръце и служи за превозване на някого или нещо. Тук-там се очертаваха разпръснати купчини пясък и чакъл, .. навсякъде, дето имаше нужда от работни ръце, пълзяха хора и тикаха препълнените колички, размахваха кирки и лопати. Ив. Мартинов, М, 13. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда, млади майки бутаха пред себе си колички с бебета. Д. Ангелов, ЖС, 49. С каруци и ръчни колички, с куфари, вързопи и раници те [бегълците] пристигаха на кервани по шосетата. П. Славински, ПЩ, 6. Изведнъж погледът му привлече висок, слаб мъж, облечен в кърпени дрехи, който тикаше бос напреде си количка с лимонада. Ив. Планински, БС, 57. Детска количка. Инвалидна количка.
2. Детска играчка, представляваща лек автомобил. За рождения ден на детето подариха няколко колички.