КОЛИЧКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който превозва или продава нещо с количка. Стотици колички и носилки разнасят пръстта от отсрещния скат за язовирната стена. Шофьорът на скрепера надминава количкарите и насмешливо подвиква. М. Грубешлиева, ГР, 151-152. Количкарите тикаха количките и ризите им лепнеха от пот по изопнатите гърбове. Ив. Мартинов, М, 15. Животът в този град започва необикновено рано сутрин. Отварят се разни кафенета, мекичарници и други дюкянчета, ..; тръгват количкари със зеленчук и постепенно улиците се изпълват с народ. Г. Белев, КP, 85. Васил премина центъра на града, после сви по тясна нечиста улица, огласена от кресливите подкани на продавачите количкари. Ив. Планински, БС, 29.