КО̀ЛКАВ,-а, -о, мн. -и, въпрос. местоим. Диал. Колко голям (малък); в каква степен голям (малък); колчав. — То градът не е кой знае колкав и тук хората се знаят както на село... Г. Караславов, Тат., 178. Като го гледаха такъв малък с пистолет на бедрото и с малко кривнат каскет над лявото ухо, жените се побутваха и си шепнеха: — Я го вижте, ма, колкаво е, пък и то леворвел има! М. Марчевски, МП, 128. В ушите му още звучеха думите на обущаря: „И ти ли си с тях, Кольо? Не те ли е грях! Я се погледни колкав мъж си станал!“ К. Калчев, ЖП, 224. Страшно е да ся помисли колкав труд, колкава работа ся иска, докле да ся свръши нечто добро. Й. Груев, СП (превод), 93.