КО̀ЛКО въпрос. местоим. неизм., въпрос. местоим.-съюз, въпрос. нареч., въпрос. нареч.-съюз. I. Въпрос. местоим. В пряк въпрос. а) За запитване за количество, брой на лица или предмети. Съвсем неочаквано той [Калин] ме запита: — Колко километра има от брега до Тасос? Казах му точното разстояние. Й. Йовков, Разк. II, 54. — Колко е часът? — попита Дена. — Навярно към един. Елин Пелин, Съч. IV, 198. — Учителю, колко милиона има Русия? Ив. Вазов, Съч. VIII, 66. — Ти колко наем плащаш тука? Хазаите къде живеят? М. Грубешлиева, ПИУ, 254. — А ти за колко време си тук? — попита Станка. Въкрил се усмихна сдържано. — За някой и друг ден — рече той. Г. Караславов, ОХ I, 400. ● При елипса на съществителното. — Колко се бави тука влакът? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21. — Ти колко имаш да вземаш от мене? Една крина. Й. Йовков, Ж 1945, 25. Колко получаваш на месец за тази работа? б) В риторичен въпрос (обикн. въпросително-възклицателно изречение). Колко ли дечица простират ръце към майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и позора; колко ли се давят, колко ли пороя залива, колко ли зверове разкъсват, колко ли пожари поглъщат. Ал. Константинов, Съч., 121.
II. Въпрос. местоим.-съюз. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос). За запитване за количество или брой на лица или предмети. — Я, сметнете бе, братя — проговори той [Балашев] изведнъж най-задушевно, — знаете ли вие колко войска имаме ние на крак в България? А. Страшимиров, К, 55. Свестните у нас считат за луди, / глупецът вредом секи почита: / „Богат е“ — казват, пък го не пита / колко души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Де отиваш хубава девойко, / .. / не видя ли рано да премине / млад войвода с верната дружина? И кажи ми, .., / колко бяха, колко се върнаха? Ем. Попдимитров, К, 130.
2. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение. За уточняване на някакво количество. Той пиеше с наслада, подигаше шишето, за да види колко има още и от разговора твърде не се интересуваше. Й. Йовков, Разк. II, 12. — Да, той познаваше и тези хора, .. Беше ги виждал в Горски явор, .. Той ходи нарочно там с няколко свински корита, само за да види колко са, какви са и как са въоръжени. Г. Караславов, Избр. съч. I, 397.
III. Въпрос. нареч. 1. При запитване за степента в проявата на някакво качество или действие. — Мила! Останете... Нямам сили. Сълзи го душаха, припадна до роклята ѝ. .. Тя милваше косата му. — Колко ли жалък ви се виждам? Г. Стаматов, Разк. II, 146-147. Той [Кондо] беше скрил парите в сандъчето си, но ги извади оттам и ги скри в пазвата си... Ала и това не го успокояваше. Ами ако рече да се унесе дълбоко в сън, няма ли да дойде някой да ги извади? Колко му струва? Д. Немиров, Б, 60.
2. Във възклицателни изречения. За изтъкване на висока степен на качество, състояние, действие — при изразяване на някакво чувство: възхита, учудване или съжаление, недоволство и др. Слънцето изгря радостно и снежните върхове, очистени от мъглите, приветливо блестят в лазура. Колко е хубаво! Ив. Вазов, ПЕМ, 85. Те [птиците] са като стражи тук, .. Но колко са красиви! На тила им се извива дъгообразна качулка от четири тъмнозелени пера. Ем. Станев, ЯГ, 70. Митьо го галеше с мокрите си ръце, целуваше бледите му хлътнали от глад бузи и се задъхваше: — Детето ми! Колко си порасъл! Как ми беше жал за вас! П. Здравков, НД, 103. Колко малко сме знаяли отца Йеротея! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 60. Ето сега u разказа на Лена. Всъщност колко просто е било всичко, колко наивен е бил той, като е мислел, че никой нищо не ще узнае. П. Проданов, С, 105-106.
IV. Въпрос. нареч.-съюз. 1. Въвежда въпросително подчинено допълнително изречение (непряк въпрос), в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение. При запитване за степента в проявата на нещо; до каква степен, доколко. В тревогата си Цонка нито се сещаше да помисли колко нейните предположения бяха лишени от основателност и недопустими. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 90. „А може би Трънката нарочно се е скрил някъде и ме наблюдава — мислеше си той. — Може би иска да провери колко държа на думата си, а мене ме е страх. Но от какво? Нищо няма.“ П. Проданов, С, 35.
2. Въвежда съобщително подчинено допълнително изречение, в което изпълнява служба на обстоятелствено пояснение. При изтъкване на висока степен на проявата на качество или действие; доколко много. Само Йовка със своята изострена чувствителност усещаше колко се нуждае стрина ѝ Елка от близост и утеха. Елин Пелин, Съч. III, 42. Сега изведнъж видя Дона колко ѝ бяха чужди тия две жени. Сестри на Велко, .. дошли да ограбят тая къща, .. да тарашуват, да делят свое и несвое. Д. Талев, И, 413. Медко се увери, че горският е отминал, отдъхна си и усети колко болезнено студена е мътната вода. X. Русев, ПЗ, 90. — Какво ли ще се случи, ако дадем един изстрел във въздуха? — рече Стефан. — Ще умре от страх, нали виждаш колко му е голям куражът. Сл. Трънски, Н, 151.
3. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време. В конструкция между две еднакви форми на един и същ глагол (обикн. в мин. вр.). За означаване неопределено по трайност време; колкото време. Работил, колко работил, пък се уморил и захвърлил работата. Δ Вървели, колко вървели, най-накрая стигнали до едно поточе. Δ Слушах, колко слушах, не казаха нищо съществено и се измъкнах от събранието.
4. Остар. и диал. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение. а) За степен; колкото. Дядо Йордан беше купил двора му, па беше го прибрал у дома, да му помага колко може и да не мре от глад на старини. Елин Пелин, Съч. III, 32. б) В конструкция колко... толкоз. При съпоставяне на действия или признаци; колкото.. .. толкова. Дойде пладне, лудо младо / не почива, / колко свири, толкоз повеч / зле отива. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 15. в) Колкото да. — На мене дадоха само една черга и една възглавница. Друго и не исках. Беше топло, взех ги колко да не съм на пода. Г. Караславов, Избр. съч. I, 284.
◊ Колко ми (ти, му и др.) е на някого, нещо. Разг. Пренебр. Със следв. изреч. и със съюз да. За означаване, че не са нужни много усилия, труд, за да се осъществи нещо. „Колко им е на селяните, разсъждавал чичо Тошо, дай им по едно шише вино и им гледай сеира!“ К. Момчилов, ЗК, 40. — Заключва си стаята! — .. А не може ли през пенджерчето, колко ти е, ще се пресегнеш!... — Казват, че в касата ги заключвал. Ст. Даскалов, СЛ, 466. Момичето бе въоръжено. Това още повече окуражи Манол. Колко му е на това момиче — ще го хвана за шията и... готово! К. Калчев, ЖП, 462. Колко му е да отидем до Ловеч и да се върнем!
Като съставна част на фразеологизми, напр.: Колко вода изтече, Колко е на хилядата половината ли мислиш, Колко ми глас държи викам (провиквам се), Колко пари струвам (чиня) и др.