КО̀ЛКОТО относ. местоим. неизм., относ. местоим.-съюз, относ. местоим. нареч.-съюз, относ. местоим. нареч.-предлог. I. Относ. местоим. В реплики при отговор на въпрос. За означаване на цялото налично количество предмети или лица. — Колко пари ти даде? — Колкото имаше у себе си. Δ —Колко деца се събраха? — Колкото бяха повикани.
II. Относ. местоим.-съюз. Подчинителен. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за количество (обикн. при елипса на глагола в подчиненото изречение). а) За означаване, че цялото количество (лица или предмети), посочено в подчиненото изречение, се отнася към действието на главното изречение. Колкото хора останаха живи и годни да държат меч и копие, се скриха зад стените на градовете или в непристъпни болярски кули. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 49. Обичай беше при такива случаи четниците да се отделят по своя воля. И колкото имаше рожденци в четата, сега всички пожелаха да вървят с Велко. Д. Талев, И, 467. Той [Василчо] вдигна голяма чаша, пи и колкото остана, изля го върху гривата на коня. Й. Йовков, СЛ, 65. Проводи ме мама / ягоди да бера — / колкото намерих, / всичките изядох. Елин Пелин, ПБ, 140. ● При сравняване на количества. — Голямо е злото по земята. Замъчени люде като вас — колкото звезди на небето, колкото листа в гората. Ст. Загорчинов, ДП, 327—328. б) За означаване на определен размер на нещо чрез сравняване с друго нещо, посочено в подчиненото елиптично изречение. Долната част на сукмана, колкото една педя, бе натопен във водата. М. Георгиев, Избр. разк., 163-164. Един голям златен сноп зари, широк колкото прозореца, .., падаше наклонно въз килима и се пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол. Ив. Вазов, Съч. IX, 167. Железните [звънци] бяха още по-големи, приличаха на попски шапки и последният номер имаше невероятни размери — почти колкото един котел. Й. Йовков, Разк. II, 30.
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за сравнение и количество (често при елипса на глагола в главното изречение). В конструкция колкото... толкова (толкоз) <и>; толкова (толкоз)... колкото. а) За изтъкване на еднаквост в количествената характеристика на две или повече неща (лица или предмети), назовани в главното или подчиненото изречение. Ние срещнахме по улиците и в трамваите толкова бели, колкото ц чернокожи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. С колкото единици уголемим едно от събираемите, с толкова единици се уголемява и сборът. Аритм. V кл, 27. Въпросът за процедурата на управлението беше уреден така, че президентът да има тъкмо толкова инициатива, колкото всеки от останалите членове. Ст. Дичев, ЗС I, 195. б) При съпоставяне на две или повече неща (лица или предмети) в главното или подчиненото изречение за изтъкване на нееднаквост, разлика в количествената им характеристика. Колкото имаше гости, толкова повече хора бяха надошли да видят и да чуят, за да разправят после от род на род за двамата царе. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Когато стигнаха под асмата и повдигнаха очи, там нямаше толкова листи, колкото грозде. Й. Йовков, СЛ, 167-168.
3. Въвежда подчинено допълнително изречение при означаване, че някакво количество от нещо е пряко засегнато от глаголното действие в главното изречение. Питахте ме за „Звукове“. Ако не сте ги унищожили още, съобщете ми, защото ще гледам и тях да продам на М-то. В такъв случай пишете на жена си да ми предаде колкото екземпляра от „Звукове“ има в склада Ви. Ив. Вазов, НП, 28.
III. Относ. местоим. нареч.-съюз. Α. Ποдчинителен. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за степен. а) За означаване на висока степен на действие или признак в главното изречение според действието в подчиненото изречение. Дяволът почна да се смее, колкото може, и да трие помръзналите си ръце. Елин Пелин, Съч. I, 209. Широкият троянски проход зафаща и криволичи между зелената габарова гора, .. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни колкото се отива нагоре и заграждат, .., пътя в многобройните зиг-заги. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. На масата бяха сложени чудно хубави вишни и Герда получи позволение да яде от тях, колкото си иска. Св. Минков, СЦ (превод), 47. б) За означаване на известна ограниченост в степента на действието в главното изречение според действието на подчиненото изречение; доколкото. Колкото можеше да се види през вратата, вътре в кафенето беше дълбоко и хладно. Й. Йовков, ЖС, 10. Ето защо съм намислил да изправи погрешката си и да утеша Пея колкото ми позволяват силите. Л. Каравелов, Съч. II, 23. в) За изтъкване на най-малка степен или отсъствие на признака, посочен в подчиненото изречение (при елипса на глагола в подчинено изречение и при отрицателно главно изречение). Той не струва, тоя клет Захари, колкото своя окалян шинел, който ще смъкнат от гърба му, като собственост на държавата, за да го пуснат в земята тъй, както майка го е родила. Л. Стоянов, X, 63. Колкото едно куче нямам аз зачитане в тази къща. П. Тодоров, Събр. пр II, 236. Борк в една сказкя каже, че знае някои дръжавни мъже и велики политици, които по-напреж били тръговци и препродавачи и че някои държавници не чинят на колкото едни тръговци. Й. Груев, ССП (превод), 190.
2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за сравнение и степен (при елипса на глагола в подчиненото изречение). а) Чрез сравняване за посочване на еднаквост, тъждество в проявата на качествен или количествен признак в главното и подчиненото изречение. Най-отзаде подрипват на един крак остриганите деца, уж изкъпани, а мръсни колкото и преди. Й. Радичков, СР, 117. Откара се и кръщенето. То излезе [скъпо] колкото половин сватба. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. — Ранната копан струва колкото едно поливане. Н. Каралиева, Н, 149. И хвърли ковка на морето колкото един ден плувание далеч от ново-въздигнатата малка крепост Навидат. П. Кисимов, ОА (превод), 77. В тялото наше ся намират двеста и четиридесят кокали, които дохождат в тяжчена колкото една третина на тялото. П. Берон. РБ, 125. б) В конструкция колкото... толкова (толкоз); толкова (толкоз)... колкотο. За съпоставяне на признаци или действия в главното и подчиненото изречение по отношение на степента на проявата им. Геракът, колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Елин Пелин, Съч. III, 65. Колкото по-ниско се спущаше птицата, толкова по-големи бяха кръговете па нейния полет. Ст. Загорчинов, ДП, 151. Прави впечатление, че колкото изворите са по-близко до масива, толкова е по-ниска и температурата на техните води. П. Делирадев, В, 145. в) При отриц. не в главното изречение. В конструкция не толкова (толкоз)... колкото. За съпоставяне между по-висока степен на качествен признак, посочен в подчиненото изречение, и по-ниска степен на признак в главното изречение. Горкият Прашилник беше създание обидено. .. Мустаките му бяха възруси, гъсти и буйни и не толкоз дълги, колкото широки във въземнати високо откъде ноздрите му. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 39. Те по всяка вероятност приеха моя другар за някой новодошел, не постъпил още в лудницата, въсточен човек, и аз забележих на лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. Ал. Константинов, БГ, 15. Той заговори нещо неразбрано, .., говореше и годеницата, и в гласа ѝ имаше не толкоз решителен отказ, колкото стеснение и Свенливост. Й. Йовков, Разк. II, 48. Че беше горещо — горещо беше, но Моканина знаеше, че когато жените отпуснат тъй ръченика си, мъчи ги не толкоз жегата, колкото нещо друго. Й. Йовков, ΒΑΧ, 110. Бях радостен, че имам в джеба си пари, и сякаш хвърчех от едно място на друго. И не толкова се радвах на парата, колкото на мисълта, че може с нея да си купя бонбони. Кр. Григоров, ОНУ, 9.
3. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време. В конструкция между две еднакви форми на един и същ глагол (обикн. в мин. вр.). За означаване неопределено по трайност време; колко време. Един човек потънал в дълбока река, дето брод няма, и започнал да се дави. Давил се, колкото се давил, по едно време за щастие, видял змия. Р. Ралин, ДВШ, 16. Ей на, на наша Пепа, сестрата, хлапето да вземем. Свърши-недовърши шести клас, прибраха го в киното при машината. Стоя, колкото стоя там, направиха го помощник-оператор и сега върти оня ми ти чакрък и ги дъни едни думи — чудесия. Чудомир, Избр. пр, 156-157.
Б. Съчинителен. Съотносителен съединителен. В конструкция толкова... колкотο и. За свързване на еднородни части на изречението при изтъкване на еднакви, равностойни признаци. Останалите артисти обаче се отнасяха дружески с Цонка, толкова добра другарка, колкото и добра актриса. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 83.
IV. Относ. местоим. нареч.-предлог. За означаване на размер или количество на нещо чрез сравняване с нещо друго; като. За всеки къшей хляб отронваше сирене — колкото една муха и подлагаше бърже шъпа под устата си — да не изтърве драгоценното ядене. А. Каралийчев, В, 81. Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и все расте, расте, става колкото къща, колкото черкова, колкото планина. Елин Пелин, Съч. I, 202-203.
◊ Колкото да (за да) сложен съюз. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за цел. 1. За посочване на количеството предмети, необходими за осъществяването на целта на действието в главното изречение. Та тук имаше сардини, салами, масло, сладки, деликатеси, бутилки и плодове, колкото да отвориш една бакалница в Хелзинки. Кр. Белев, 3, 15. Какво ще търси телефонен кабел тук всред голото поле. .. Той изрови няколко метра, колкото да види посоката, в която отиваше. П. Вежинов, ЗЧР, 97. 2. За означаване на необходимата за целта степен. а) В проявата на признака в главното изречение. Пещерата се стеснява и пред нас се отваря само една дупка, голяма колкото да мине човек. Ив. Вазов, Съч. XVII, 50. На едно разстояние, колкото с камък да хвърлиш, .., бе единственото човешко обиталище в този край на селото. М. Георгиев, Избр. разк., 153. б) В проявата на действието в главното изречение. Отначало говореха за него, но колкото да се почудят как е могло такова плашило, като него, да вземе толкова хубава жена, като Албена. Й. Йовков, ΒΑΧ, 130. Когато фаровете на колата за миг светнаха, колкото шофьорът да се ориентира за посоката в краткия блясък, те забелязаха между войниците и цивилни унгарци, дори жени. П. Вежинов, ЗЧР, 75. Голямата окарина свиреше гърлено, где подсвирне, где изпъшка — колкото да акомпанира. Й. Радичков, СР, 80. — Не умееш да купуваш! Какво гледаш, какво избираш, един дявол те знае. Купиш там, колкото да си дадеш парите, пък какво е, що е, да видиш, да разгледаш — не! ВН, 1960, бр. 2633, 4. 3. За означаване на целта и ограничената интензивност на действието в главното изречение; само да. Станка излизаше пред пътната врата, колкото да я видят съседите, и след това си се прибираше вкъщи. Г. Караславов, ОХ I, 376-377. Кавалерийският поручик Арсений Ламбрев отиваше в отпуск и по пътя беше се отбил в Кюстенджа, колкото да разгледа града. Й. Йовков, Разк. I, 152. Стаматко не беше, изглежда, разположен да отговаря на питанията им [на войниците], та ту се усмихваше, ту изпускаше някоя думица, колкото да залъже тяхното любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 298. Дадоха ѝ [на баба Гена] за другар най-голямата унука, — колкото да има кой вода да ѝ донесе и с кого да се раздумва. П. Тодоров, И I, 73-74. Когато не можеше да излезе поради острите студове, той [Кръстю] изпращаше Тоня да му дадат вестника само за един час, колкото да го види. Г. Караславов, ОХ I, 398. Колкото за да хвърлят прах в очите на несъзнателните работници и другите народни маси, тия партии се обявяват само против „прекаленостите“ в политиката на правителството. Г. Георгиев, Избр. пр, 423-424. Колкото да е. Сложно неопр. нареч. Разг. Как да е, горе-долу. Аз остаям сам и се разхождам из кръчмата, като чупя корички подничев хляб, за да залъжа колкото да е глада. Ив. Вазов, Съч. XII, 80. Колкото до сложен предлог. За означаване на обекта, по отношение на който е насочено действието; относно, колкото за. Колкото до танцовото и балетното изкуство, които в останала Европа са вече достигнали до известна висота, то едва днес в България започват да изживяват периода на мъчително развитие. Р, 1926, бр. 203, 1. Колкото за сложен предлог. 1. За означаване, че количеството от нещо е ограничено до определен размер. — Челеби, имаш ли пари? — Имам малко, колкото за път и не мога да заимам никому. Ив. Вазов, Съч. XII, 131. То [момчето] си нямало баща, имало само една майка, която с голям труд и пот на челото изкарвала пари колкото за хляб. А. Каралийчев, МО, 3. Продаваме по някое яйце, колкото за сол, а когато кокошките се стиснат, караме я безсолната. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185. Е, сега истинско кафе няма, ама и от леблебийките става, стига да се сложат няколко зрънца истинско кафе, колкото за миризма. К. Калчев, ЖП, 373. 2. За означаване, че степента на проявата на признака е ограничена. Адамов погледна парахода и направи презрителна гримаса: .. — Патрулен е. Обикновен търговски параход, въоръжен колкото за патрулна служба. Й. Йовков, Разк. II, 21. 3. За означаване на обекта, по отношение на който е насочено действието; относно, колкото до. Колкото за пушката, той [дядо Мирю] каза, че мога да я вземам понякога „от дъжд на вятър“, когато намери, че е удобно. Ем. Станев, ЯГ, 10. Колкото за качеството на месото, то зависи от състоянието на животното и от мястото на тялото, отгдето ся взема. ЦВ, 1857, бр. 342, 164. Колкото и да. Сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване. За означаване, че степента на признака или действието, посочени в подчиненото изречение, е висока, но недостатъчна за осъществяване на действието в главното изречение. Все пак, колкото и да беше голяма бъркотията, виждаше се, че има едно място, където се събираше общото внимание. Й. Йовков, Ж 1945, 7. Обидата гореше като жило в душата му, но въпреки всичко чувствуваше, че колкото и да иска, не може да се разсърди на Христина. Ем. Станев, ИК I и II, 175. Колкото и късно да си легнеше вечер, винаги се събуждаше много рано. Колкото се отнася (касае) до (за). По отношение на, относно. Колкото се отнася до Жан, тя [Нона] не отричаше, че го е обичала искрено. Й. Йовков, ЧКГ, 222. Колкото ся касае до отварянието на канала до Девненското езеро, .., прокопаванието на този канал по средня сметка може да стане само за три години. Д, 1876, бр. 1051, 1. Милена във вълнението си не бе разбрала, че госпожата беше ѝ говорила предположително, колкото се касаеше за Стояна. Ив. Вазов, Съч. VII, 111.
Като съставна част на фразеологизми, напр.: Колкото глас имам викам (крещя, рева, пищя), Колкото едно добрутро не струвам, Колкото за бог да прости, Колкото искаш (щеш), Колкото ти душа иска (сака) и др.