КО̀ЛО̀1 ср. Диал. Колело, кръг, окръжност. Невестата пристъпи в колото около огъня: Добър вечер, стрино Николице, подранили сте! рече тя, но гледаше девойката, която седеше токо до Николица. А. Страшимиров, ЕД, 22. Каква програма е най-прилична и кои са учебници най-сгодни за народните школи .. Шарене. Понятие и правене на линиите, ъгловете, троъгълниците, многоъгълниците, колото. ПСп, 1876, кн. 11-12, 182-185.

КО̀ЛО2 ср. Диал. Хоро. Като са изиграе хойса, почва общий игровод (коло, хоро). Г. С. Раковски. Π Ι, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)