КОЛО̀БЪР, -ът, -а, мн. -и, м. Истор. 1. Обикн. в съчет. Боил колобър. Прабългарска титла на висш сановник от съсловието на боилите, който е изпълнявал длъжността предсказател на бъдещето, като е извършвал магически обреди и заклинания, обикн. по време на военни походи.
2. Лице с такава титла. Велможите разбираха, че този спор води към разцепление, че утре-други ден този спор ще бъде подет от велики боили, колобъри, таркани и багаини, той щеше да доведе големи пакости. Й. Вълчев, СКН, 404. Около кавхана се бе разгърнала многобройната му свита. В нея най-личен изпъкваше боил колобърът Тола. Й. Вълчев, СКН, 110.
— Друга форма: коло̀вър.