КОЛОЕЗДА̀Ч м. Човек, който язди, кара колело, велосипед; велосипедист. Откъм противната страна на шосето се задава колоездач, навярно някой куриер от щаба. Й. Йовков, ПК, 67. Скоро и двамата разбраха каква е светлинката по шосето идвате колоездач. П. Вежинов, НС, 254. Аз също се спрях и видях, че към нас иде човек с велосипед. Трудно можеше да се разбере провикваше ли се колоездачът или пееше. Й. Радичков, ПЦ, 56-57. // Спортист, който се състезава с колело, с велосипед. Тази година нашите колоездачи ще вземат участие в състезанието Варшава Прага. Δ Колоездачна среща между български и френски колоездачи.


Източник: Речник на българския език (онлайн)