КОЛОЕЗДА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до колоездач. Завършиха състезанията от републиканското колоездачно първенство на писта. Δ Колоездачна обиколка на България.
2. Който е на колоездач, принадлежи на колоездач. На младини бил състезател, но когато паднал на един завой и си избил зъбите, се отказал. Остана му само бегачът и бялата колоездачна фланелка със зелена ивица около яката. В. Цонев, ЕВ, 45.