КОЛОЍД м. Хим. Течност, съдържаща органични или неорганични частици с определена големина, които не кристализират, а образуват обикн. пихтиест разтвор с различна гъстота; золи. Граам наблюдавал, че познатите му вещества, които могли да образуват с водата колоидни разтвори, нямали в твърдо състояние кристален строеж, а представлявали туткаловидна маса (кола) и той ги нарекъл колоиди. Хим. VII кл, 1950, 56.
— Англ. coloid или фр. coloide.