КОЛОЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който се отнася до колоид; колоидален. Установено е, че колоидното състояние е най-общото състояние на веществото .., т. е. кое и да е вещество може да бъде получено във вид на колоид. Г. Георгиев, МП, 122. Колоиден разтвор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)