КОЛО̀КВИУМ м. Книж. 1. Предварителен изпит във вид на беседа, разговор на преподавател и студенти за проверка на знанията им, обикн. без поставяне на оценка. Той [главният асистент] изпълняваше акуратно заповедите на шефа си, произвеждаше колоквиумите .., и на изпита много подло си припомняше кой е посещавал редовно упражненията и кой не. Д. Димов, Т, 90. — Утре сме имали колоквиум. Едва днес разбрах .., трябва да понакълва нещичко... К. Грозев, СбХС, 209.
2. Държавен изпит на завършили в чужбина лекари и аптекари. Сесията за колоквиум на завършилите медицина в странство е насрочена.
3. Специално събиране на учени, където се обсъждат определени проблеми. Марсилия. Тук се е състоял колоквиум, на който е бил обсъден въпросът за опасните последствия за африканското население от предстоящите атомни опити на Франция в Сахара. ВН, 1960, бр. 2608, 3.
— Лат. colloquium ‘разговор’.