КОЛОНА̀Т, мн. няма м. Истор. В Римската империя и през Ранното средновековие в Западна Европа и Византия — форма на зависимост на селското население (колони) от едрите земевладелци. В началото на нашата ера се развила системата на колоната — преходна форма на експлоатация от робство към феодализъм; колоните обработвали земята па латифундиите и предавали на господарите им значителна част от реколтата. П. Цолов, Т, 26-27. Всички тези освободени роби или бивши свободни селяни били задължени да не напущат земята на господаря си — те били прикрепени към нея, за да се осигури работна ръка за производството. Тази система, известна под името колонат, била нова форма на експлоатация. Ист. X и XI кл, 14. Твърде е вероятно, че и от славянете някои, .. ще са подпаднали от своя или не от своя воля под режима, който се нарича колонат. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 224.
— От лат. colonatus през нем. Kolonat или рус. колонат.