КОЛОНЀЛ м. Остар. Полковник. Подир важната битка на левия бряг па Морава на 20 август (1 септ.), в която падна руския колонел Раевски, .., сърбите бяха принудени да са теглят в Алексинац и Делиград. СПл, 1876, бр. 8, 29. Рано сутринта един чиновник руский, колонелът Крилов, влезе в тъмницата му. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 24.

— От ит. colonello през фр. colonel. — Цариградски вестник, 1856. (Вж. Л. Ванков, Ранните заемки от френски език в български, ГСУ, 1966, с. 162.)


Източник: Речник на българския език (онлайн)