КОЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който има колони, който е украсен с колони (в 1 знач.). Правилните и еднакви колонни фасади .., които обграждат площада, му придават изглед на един огромен мраморен салон. Ив. Мирски, ПДЗ, 127. Колонна зала.
2. Който се отнася до колона (в 5 знач.). Минават на пристъпа вихрен орлите, / минават в колонни редици избитите. Н. Хрелков, ДД, 188. Колонно движение. Колонно учение с автомобили.