КОЛО̀НИ, мн., ед. (рядко) коло̀н, м. Истор. В преходния период от робовладелство към феодализъм — съсловие от полузависими селяни и освободени роби, които се задължавали да обработват земята на едрите земевладелци, като им давали определена част от реколтата. Много от робовладелците започнали да разделят именията си на малки участъци, които давали под наем на бедняците. .. Тези наематели се наричали колони. Те трябвало да дават част от производството си на робовладелеца. Ист. VII кл, 9. Най-долнето или селско население ни Италия, освен грамадното количество роби, състояло още от колони (..). Тъй зели да наричат лично свободните земледелци, които нямали собствена земя, но наемали земя от едрите земевладелци с известни условия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 298.
— От лат. colonus ‘селянин’.