КОЛОНИЗА̀ТОР м. 1. Полит. Лице, което експлоатира труда на колониално население; колониалист, колонист. Над тази страна [Индия] през последните двеста години са господствували английските колонизатори. Те се обогатявали за сметка на населението, което работело в техните чаени, кафейни, ютени и памучни плантации. А. Каменова, И, 10. Възможно ли е такъв цветущ остров [Тамбукту] да не е познат на хищните колонизатори, когато десетки техни кораби всеки ден кръстосват из Индийския океан? М. Марчевски, ОТ, 67. По улиците гъмжеше навалица — патрули в пълно въоръжение, .., чиновници от пристанището с оперени лица, .. и неизбежния пистолет на пояса — тълпа от въоръжени колонизатори. Д. Димов, Т, 444.
2. Рядко. Човек, който заселва, колонизира пусти, необитаеми земи; колонист, преселник. Салонът е просторен, с гладки стени, по които са нарисувани грамадни по размер картини, изобразяващи някогашния американски бит: група колонизатори, плуващи с лодки и салове по Хъдсон. Г. Белев, КВА, 70.
— От фр. colonisateur през нем. Kolonisator и рус. колонизатор.