КОЛОНИЗЍРАМ, -аш, несв., прех. 1. Полит. Насилствено завладявам чужда страна или област, за да я превърна в колония. Към края на 19 век Британската империя в стремежа си да колонизира цяла Африка, обръща очи и към западната ѝ част. К, 1963, кн. 2, 39.

2. Заселвам пусти, необитаеми или чужди земи, области с колонисти, преселници. Гърците колонизирали най-напред Южна Италия и остров Сицилия. Там възникнали редица гръцки градове колонии. Ист. V кл, 59. колонизирам се страд.

— От нем. kolonisieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)