КОЛОНЍСТ м. 1. Човек, който се е преселил в чужда страна като член на колония (в З знач.); заселник, колонизатор. През XVI век една значителна част от софийското население са съставяли дубровнишките колонисти, главно поради обстоятелството, че в София са се кръстосвали пътищата за Сърбия, Цариград и Дубровник. Б. Пенев, НБВ, 17. Николай Севастиянович Державин е син на народен учител на колонистите българи в Таврическата губерния. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 26. Неговите прадеди [на Георги Христович] са били изселници от Дубровник, потомци на български колонисти, настанени в това далматинско пристанище още през XI век. К. Тулешков, НЗ, 7. Еще някои господарства преселяли в чужди земи излишната част от своето население или проваждали колонисти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 100. За да .. укрепят добре своята власт в тези нови свои владения, римлянете захванаха да изпращат там колонисти из другите си владения. М. Дринов, ППБН, 4.
2. Рядко. Колонизатор (в 1 знач.); колониалист. — Виждате ли хей оня хълм? Дотам е нашата най-щедра, най-лична земя. Наша е била тя и преди протектората, но колонистите я харесали и затуй, че уж тук и там имало по някое дръвче. Г. Готев, ПШ, 115. Французите са оставили в града част от отликите на тънкия и деликатен дух на френската култура. Ала те са били и колонисти, и като всички колонисти не биха могли да господствуват сто и тридесет години над алжирската земя и народ без жестокост. М. Яворски, ЕСВ, 35.
— От фр. coloniste или нем. Kolonist.