КОЛО̀НИЯ, мн. -ии, ж. 1. Полит. Страна или област, изгубила политическата си самостоятелност поради пълното господство върху нея от страна на силноразвита в техническо, икономическо и културно отношение държава (метрополия). Назряваха световните противоречия между поробители и поробени, между метрополии и колонии. Лит. XI кл, 163. Англия и Франция, в чиито ръце се намирали главно колониите, се стремели не само да запазят колониалните си владения, но и да ги разширят за сметка на Германия. Ист. VII кл, 118. В резултат .. на ограбването на своите колонии английските капиталисти натрупали огромни капитали. Ист. X кл, 132. В края па XIX и началото па XX в. в света се разграничаваха две групи страни: високоразвити капиталистически и изостанали — колонии и полуколонии. Ист. IX и X кл, 61.
2. Селище, основано от древните финикийци, гърци, римляни и др. обикн. в завладени земи. Към края на VIII и през VII и VI в. пр. н. е. по бреговете на Егейско и Черно море били основани първите гръцки колонии. Ист. VII кл, 7. Някои от тях [финикийците] преминали на остров Кипър и си построили там жилища. Таквизи поселения на чужда страна наричат са колонии. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 40. Финикиянете зели да ся преселяват по други земи, гдето основали поселения или колонии. ВИ, 15.
3. Група преселници от еднакъв национален произход, които живеят в чужда държава. Дринов е спрял в началото на 1866 г. във Виена. Там той влязъл във връзка с българската колония, която е брояла някои видни търговци и доста питомци на висшите учебни заведения. М. Арнаудов, БКД, 63-64. В Търново е съществувала еврейска колония. Там намираме евреи още по времето на Светослава Тертера. Ив. Вазов, Съч. XX, 194. Между видните солунчани се мяркаха и представители на българската колония — тук беше и старият Иван Весов, един от най-видните солунски българи. Д. Спространов, С, 282. Идването на Фани предизвика оживление само между свидетелите на подсъдимия .. и отчасти в английската колония. Д. Димов, ОД, 120. В Буенос има една многобройна руска колония. Б. Шивачев, ПЮА, 70. Колониите, консулствата, търговските къщи на тая южнославянска република [Дубровник] са били пръснати по всички градове па изток. Б. Пенев, НБВ, 17. // Група от хора от едно населено място, които живеят в друг, обикн. по-голям град. Русенската колония в София урежда всяка година земляческа вечер.
4. В близкото минало — място, където прекарват почивката си група от хора, обикн. ученици; почивна станция, летовище. Първо условие в режима на живот на летуващите по колонии ученици е да им се дава обилен принос на прясна зеленчукова храна и овощия. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 321. Някаква арка изскочи и приветливо ни замаха с две кръстосани байрачета. Това е Артек — прочутата детска колония. К. Кюлявков, СП, 13. Ученическа колония в Родопите. // Група хора, почиващи на такова място; летовници.
5. Животни, птици и др., които обитават на стада или ята някакво място; поселение. В много от пещерите някои видове прилепи образуват грамадни колонии, понякога достигащи до няколко хиляди екземпляра. ПЗ, 1977, кн. 2, 10. След построяване на бента бобрите започват да си приготвят зимнина. Една колония бобри често унищожава цяла брезова или тополова горичка на брега над бента. Е. Аврамова, МС, 14. Той [скорецът] си прави гнездо не само поединично, но и на колонии, които представляват цели птичи села. Ст. Дончев, ПНД, 30.
6. Биол. Съвкупност от еднородни организми, съединени един с друг. Подобни на актиниите са коралите, които живеят на колонии в топлите тропически морета. Те наподобяват растения, храсти, дървета, цветя. Д. Славчев и др., БМ, 43. Попаднал върху твърдата хранителна среда, микробът започва да се размножава и за няколко часа от една клетка се получават милиарди струпани на едно място микроби, така наречената колония. HTM, 1962, кн. 3, 25. Коралова колония. Колония от водорасли.
— От лат. colonia през рус. колония.