КОЛОРАТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. Който се отнася до колоратура. Колоратурното изкуство си остава все още една от любимите наслади на оперната публика. БНТ, 1941, бр. 209, 3.

Колоратурен сопран (колоратурно сопрано). Муз. Сопран с големи височини, лекота и виртуозна техника в изпълнението. На сцената се появи млада хубава девойка, която със своя колоратурен сопран, еднакво забележителен и с редките гласови данни, и с високото майсторство на изпълнението, наистина предизвика възторг в публиката. Н. Фурнаджиев, МП, 50. В Русе чух и концерта на световноизвестното колоратурно сопрано Елвира Ревере. Д. Казасов, ВП, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)