КОЛОРЍСТ м. Спец. Художник, който умее добре да съчетава боите, цветовете, тоновете, багрите. Те [картините] показват .. големите възможности на художника като колорист. Богато степенуваните от тъмнокафени до охравожълти тонове придават на материята голяма пластичност и жизненост. ВН, 1958, бр. 2133, 4. Едно мънинко момиче, което гледа с весели и дяволити очи, метнало въз рамо един шал с ярки пъстри бои, говори за влиянието на новите испански колористи. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 14. По свидетелството на всички, които са видели картината, тя се явява особен шедьовър, даже за такива колористи като Рубенс. К, 1927, бр. 111, 3.