КОЛОРЍТ, мн. няма, м. Изк. 1. Обикн. в картина, фреска, мозайка и под. — съчетание на различни цветове, багри, тонове, чрез което се постига определено емоционално-естетическо въздействие. Силата на Пенчо Балканска като художник е колоритът. Той употребява всички цветове: от черния .., та до звучните цинобри. НК, 1958, бр. 8, 6. Образът на деспота Калояна, който блещи с живия си колорит, представлява не само за българската, но изобщо за всесветската живопис ценен паметник. Р, 1927, бр. 236, 3. От всичко най-много ме порази пиршеството на багри на Репин! Такъв колорит в никой музей не съм виждал. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 99. Картината се отличава с ярък колорит.
2. Прен. Характерна особеност, своеобразие на нещо (художествено произведение, селище, местност, епоха и др.); облик, окраска. Образите .. носят колорита на епохата и придават жизнена правдивост на пиесата. Лит. XI кл, 352. Срещат се и доста епизодични герои [в романа], някои от които дават колорит и битова пълнота на повествованието. С, 1952, кн. 4, 204. Днес Кюстенджа се намира в икономически възход и е населен с хора от всевъзможни народности, които му придават особен, малко ориенталски колорит: румъни, българи, руси, гърци, гагаузи, липованци, евреи, турци, арменци, татари и какви ли не още. Г. Белев, КP, 85. Високи палмови дървета, засадени на доста къси интервали, придават особено очарование и колорит на тоя град. П. Вежинов, ДМ, 10.