КОЛОРЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е богат на багри, цветове. Многобройни са картините с маслени бои и темпера на Ю. Деркович, интересни по своето по-модерно композиционно виждане и красиви колоритни съчетания. НК, 1958, бр. 3, 4. Той [художникът] съумява да намери характерното за рисувания обект .. и да създаде една цялостна и убедителна картина, единна в композиционно и колоритно отношение. ВН, 1961, бр. 2942, 4. Постепенно обаче мъртвите силуети на старите сгради започват да отстъпват място на новите, жизнерадостни и слънчеви колоритни фасади. HTM, 1961, кн. 4, 2.
2. Прен. За език, стил, образ и др. — който е изразителен, въздействащ. Хаджийски обича да разказва живо, служи си с образна реч, с разнообразни колоритни думи, .. На места неговата книга се превръща в художествена литература. Е. Каранфилов, Б III, 287. Езикът на писателя, .., е станал по-богат, по-точен и колоритен. С, 1951, кн. 2, 175. Най-ярък и колоритен [в романа] е образът на Султана, носител на битово-психологическата линия в трилогията. Лит. XI кл, 336.
3. За човек — който се отличава, изпъква с особените си качества; оригинален, забележителен. Лекарят се оказа колоритна личност: на средна възраст, елегантен, с кокетно подстригана брадичка, с очила и най-важното — излезе събрат по перо. Мл. Исаев, Н, 288. Стефан на пръв поглед е една от ония колоритни фигури на моряците бохеми, които сме срещали в много филми. ВН, 1962, бр. 3283, 4. Между тях [колекционерите] ще срещнем и множество колоритни личности, на които за съжаление няма възможност да се спрем. Хр. Ковачевски, СК, 123.