КОЛОРЍТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на колоритен. Една от най-ценните отлики на трите Гинчеви повести е тяхната социална атмосфера, .. Оттам и особената красота, особената съдържателност и колоритност на разговорите, на диалога. Г. Константинов, ПР, 127. Тя [творческата оригиналност] се проявява в свежата колоритност на образа, в жизнеността на чувството, в умението на поета да вижда неповторимото, своеобразното. С, 1951, кн. 9, 166. Стилът .. е прост, без особена колоритност, но увлекателен. Ив. Богданов, СП, 288.


Източник: Речник на българския език (онлайн)