КО̀ЛОС м. 1. Статуя с грамадни размери (по името на огромна статуя на Аполон в древна Гърция, която била поставена при входа на пристанището в Родос). От второто бърдо в старите времена изваждали разнообразен материал за египетските постройки: червеникав гранит за обелиски и колоси, пясъчив камък от разни цветове за храмовете и палатите и плочи за пирамидите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 26. Колоси са статуи, които представляват чловека в извънмерна големина и са издялани от цял камик. ВИ, 5. // Прен. Книж. Нещо грамадно по размери. В нашата граница спада само една третя част от Родопите, .. тя се възнаграждава с обладането на една красота — Чепинската долина, и на една гордост — Мусала —.., най-високия колос в целия Балкански полуостров. Ив. Вазов, Съч. XVI, 5. Ето Пирин! Снежен колос, надигнал могъща снага, горд, мълчалив като страж! П. Бобев, К, 84. Същата тая Земя, която за нас е огромен колос, за вселенските размери е нищожна прашинка. Г. Томалевски, АН, 59. Едно параходче хвана нашия колос за носа и почна да го отцепва от европейския материк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. ● Обр. Отнет е огъня на твойта власт, / разкъсани са черните окови / и твърд и горд стоя изправен аз, / като настръхнал огнен колос, / и пръскам пурпурни огньове / от полюс чак до полюс. Хр. Смирненски, Съч. I, 97.
2. Книж. Необикновено висок, едър човек; великан, гигант, исполин. Висок, снажен колос, с червендалесто широко чело, продълговато лице, с орлов нос .., той [цар Иван Александър] носеше горделиво годините и царската багреница па своята стройна снага. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111-112. // Животно с големи размери. От колоса на морето, синия кит, могат да се получат до 20 тона мазнини, а от кожата му — до 7000 чифта подметки. Д. Славчев и др., БМ, 55.
3. Прен. Книж. Личност с извънредно ценни духовни качества и с изключително значение в някаква област; великан, гигант, титан. — Едно време ние четяхме. Тогава съществуваха Толстой, Ибсен, Чехов, Горки — те бяха големи хора, .. колоси, всеки искаше да знае нещо от тях. К. Георгиев, СбАСЕП, 211. От този дебют Сава Огнянов слага начало на своята голяма артистична кариера, която го издига като един от колосите на българския театър. Т, 1954, кн. 10, 36. Колос в науката.
— От гр. κολοσσός през рус. колосс.