КОЛО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от колосам като прил. За дреха, плат и под. — който е бил потопен в разредена кола и след това изгладен, за да придобие твърдост и лъскавина. От колосаните пердета, от чистите завивки и букета с карамфили върху масата лъхаше ведрина и спокойствие. Д. Димов, Т, 501. Стояха прави пред миндерлъка. Любен пушеше, а Филип оправяше колосаните маншети на ризата си. В. Геновска, СГ, 223. На Бенковия поздрав той отговори с леко кимане на глава. Ръцете му някак нервно оправяха снежнобелите колосани дрехи. Ал. Бабек, МЕ, 234. Учител в едно от градските първоначални училища, той беше скромно, дори бедно облечен, без връзка на лошо колосаната му яка. Д. Талев, ГЧ, 375. Колосан нагръдник.