КОЛО̀СВАМ, -аш, несв.; коло̀сам, -аш, св., прех. Напоявам с разредена кола тъкан или дреха, като я гладя с ютия, за да добие твърдост и лъскавина. Ризата беше някога колосвана и с яка, но толкова често и непрестанно употребят, щото беше се обърнала на отрепка. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 300. Колосвам дантели. ΔКолосвам пердета. колосвам се, колосам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)