КОЛОФО̀Н1 м. Твърдо, полупрозрачно вещество със светложълт до тъмнокафяв цвят, получавано при дестилация на смола от иглолистни дървета, което се използва за натриване на лъковете на струнни музикални инструменти, в производството на сапун, лакове, при запояване и др. Смолата на бора, .., а така също и стъблото се използуват за получаване на терпентин и колофон. БТН VI кл, 106. Аз не свирех на цигулка, но лъкът от цигулката на моя баща ме привличаше с тънкото си стройно тяло, .. и гъделичкащите косми с дъха на колофон. З. Сребров, Избр. разк., 143. Струйка син дим с мирис на колофон се виеше над поялника. Николай търкаше нагорещения му край в едно месингово парче и се мъчеше да го спои с друго. П. Проданов, С, 30.
— Γр. от собств.
КОЛОФО̀Н2 м. Остар. Книж. Библиографско каре в старопечатни книги, в които се дава името на автора, печатаря или издателя, датата и мястото на издаването и др.