КОЛТУ̀К1, мн. -ци, м. Диал. 1. Мишница. Тя [буля Петровица] продължаваше да стои пред вратата и нервно да стиска ръце под престилката си, която се повдигате и слагаше ведно с вълненията на отпуснатите ѝ гърди и с двете сиви кръпки край потните ѝ колтуци. Ст. Чилингиров, ХНН, 17.
2. Клинообразна изрезка от плат, която се поставя между предницата и гърба на дрехата; бочнѝк. Колтуците са лошо скроени, та не ти седи [доломата] убаво. СбНУ XLII, 264.
— Typ. koltuk.
КОЛТУ̀К2, мн. -ци, м. Диал. Страничен израстък на растение. Спряхме в държавното семепроизводно стопанство „Преслав“ .. Даскалов учи девойките. — Режете колтуците! Не пропускайте неопрашени чепки. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1833, 3. Най-важни грижи през вегетацията на доматите са: колтучене (редовно премахване разклоненията, образувани в пазвите на листата — колтуци), прекършване на върховете, .., окопаване. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 58.
— Typ. koltuk.