КОЛХО̀ЗНИК, мн. -ци, м. Член на колхоз. Методи разтвори вестника. На четвърта страница бе поместена снимка на усмихнати съветски колхозници. М. Грубешлиева, ПП, 208. Поразговорихме със стареца. Казваше се Никита Семенович Голуб, .. съветски колхозник, тръгнал доброволно с армията. П. Вежинов, ВР, 43.

— Рус. колхозник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)