КОЛЦА̀, мн., (остар.) колца̀, ж. Диал. Умал. от кола; малка кола. Колцата излизаше вън от града и гърмът на бъчонката затихна по мекия път. Ем. Станев, ВТВ, 15. Бабичката .. впрегнала петела и котката в една малка колца, натоварила на колцата нощвите, менчето, ситото. А. Каралийчев, БС, 10. На ъглите, под китки палми, чакат файтончета със звънци и ленти, подобни на цариградските колца с мулета. К. Константинов, ПЗ, 98. — Щом е така, отмерете и на мене три чувалчета, а ти, бай Игнате — той [Трифон] се обърна към най-стария от тях, — откарай ги с твоите колца у дома. А. Гуляшки, СВ, 270.