КОЛЦЍНА въпрос. местоим. неизм. Разг. В пряк или непряк въпрос — при запитване за брой на лица (мъже или мъже и жени); колко души. Заминаха храбреците за съседните гори, полета и блата. Колцина ли от тях щяха да се върнат живи? О. Василев, ДГ, 135. — Татарите са на отвъдния бряг, недалеч. .. — Колцина са? — запита Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр. III, 204. Колцина ще го [Големия] последват, когато се изправи пред тях и им каже: „Решил съм — нощес ще запаля конака“. Ст. Дичев, ЗС II, 725. Той застана на вратата, запуши носа си заради вонята, която идеше отвътре, и попита с гъгнив глас: — Колцина сте? А. Дончев, ВР, 216.