КО̀ЛЧАВ, -а, -о, мн. -и, въпрос. местоим. Диал. Колко, в каква степен голям. Кестенът колчаво дръвче беше, а пък сега и долните му клоне стигат вече до прозорците на госпожа Пека. Г. Райчев, ЗК, 149. Щеше да му викне: Я, колчав дангалак си, а си решил суфльор да ставаш! По-добре овчар стани. Л. Дилов, ПБД, 17. Хем е голям началник, хем и иначе е голям — над 110 кила, .., и ония, само като го погледнаха колчав е, веднага се наведоха и я [бабичката] дигнаха за една секунда. Р. Иларионов, Ст, 1968, бр. 1187, 2.
— Друга форма: ко̀лкав.