КОЛЧА̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Продълговата заоблена в средата ивица от плат, обшита с гайтан, която се поставя върху лакътя на аба или върху коляното на потури. Той беше облечен с колчаклии червени сукнени, .. потури, с черни гайтани по колчаците. Ц. Гинчев, ГК, 380.
2. Долната част на крачол от потури, украсен с гайтани. Навъсен и сърдит, той понамести пояса си, нервно обърна колчаците на потурите си, .., и гордо заизлиза. Д. Немиров, Б, 140. Те [гавазите] имаха особена форма, много красива: джемадани .. със сърма ушити, .., бяла фустанела, колчаци (крачули) тоже със сърмени гайтани. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 566.
— Typ. kolcak.