КОЛЧАКЛЍЯ прил. неизм. Остар. и диал. Обикн. в съчет.: Колчаклии потури. Който е украсен с колчак. Наскоро се зададоха двама конници, Единият напомняше старите кеседжии. Възседнал охранен възчерен жребец, той беше обут в тъмни колчаклии потури. Цв. Минков, МЗ, 127. Захари виждаше Бенковски за пръв път. Беше висок, с морав фес на главата, наметнат с черна мушама, .. А зад него цяла група въоръжени селяни с черни колчаклии потури, с пищови на кръста и пушки в ръце. Л. Стоянов, Б, 59. Панайот Хитов изглеждаше като нарисуван на картина — .. Пъстър бе воеводският му каяфет, вземаше взора: чепкен с червена подплата, колчаклии потури. Г. Манов, КД, 106.