КОЛЧА̀Н м. В древността и през Средновековието — четвъртита или цилиндрична кутия от твърда кожа, дърво и др., в която бойците и ловците държели стрелите си. По пътя от Плиска до Мадара лети една група конници. Въоръжени до зъби. Дрънчи сбруята на конете, дрънчат саби и колчани със стрели. Й. Вълчев, СКН, 626. Тя [свитата] ездеше на малки, но яки и изпечени кончета, въоръжена с лъкове и колчани стрели на гърба. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже, .. На гърбовете им стърчаха колчани със стрели. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Широк кожен колан препасваше кръста му, а в колана стърчаха гол нож и колчан с пернати стрели. А. Дончев, СВС, 8. Колчаните се носели обикновено на гърба, преметнати през рамо.
— От татар. kolçan прeз рус. колчан.